Маршрутиз̀аторът ( на английски: router, р̀утер) е самостоятелно устройство, което е част от компютърните мрежи и служи за управление на разпределянето на трафика (пакетите) информация между различни мрежи или различни сегменти от дадена мержа. Маршрутизаторът работи на слой 3 от седемслойния OSI модел. Тоест, маршрутизаторът работи с IP, а не с MAC адреси, по което се различава от суича и хъба. Ако до някое IP връзката е през маршрутизатор, а не през суич или хъб, то ние не научаваме неговия MAC адрес.
За определяне на пътя за предаване на данните и насочване на пакетите маршрутизаторът използва таблица за маршрутизация въз основа на информацията за топологията на мрежите, към които е свързан. Тази таблица маршрутизаторът си прави сам, като си набавя информация, а при някаква промяна си актуализира сам, „разпитвайки“ другите маршрутизатори кой докъде е свързан. Това става чрез съответните протоколи за маршрутизация Възможно е и ръчна намеса в тази таблица, ако по някакви съображения се желае дадена връзка да се прекарва само по някой от възможните пътища. Ако в таблицата му липсва даден маршрут, започва разпитване дали някой от достъпните маршрутизатори не знае, а те разпитват по-натам по веригата. Ако се намери път, таблицата се допълва, а пакетът се изпраща. Ако не се намери, пакетът се отхвърля.
Именно автоматичното съставяне и актуализиране на таблицата с пътищата (рутинг таблицата) е направило IP протокола основа на Интернет.
Маршрутизаторът се изплолзва като основен инструмент за приложението на NAT техниката.
Някои сведения[]
Рутерът най-често е свързан с кабели. Друг вид рутер е безжичният рутер, който разпространява сигнала до другите устройства в мрежата чрез електромагнитно излъчване с определена честота. В този случай обаче на дневен ред излизат въпросите по сигурността, тъй като ако е зададен свободен достъп, всеки с Wi-Fi интернет в района може да улавя сигнала му. Затова потребителят може да ограничи достъпа до безжичния рутер, като промени настройките му.